Рош България

Окапване на косата, най-изразено на главата. Може да бъде причинено от лечение на ракови заболявания, като някои видове химиотерапия и лъчетерапия.

Туморите се нуждаят от кислород и хранителни вещества, за да растат и да метастазират. Те ги получават, като създават своя собствена мрежа от нови кръвоносни съдове.

Ангиогенезата е процес на разтеж на нови кръвоносни съдове в близост до тумори, което позволява на тумора да расте и да се разпространява.

Терапия, която предотвратява растежа на нови кръвоносни съдове в тумора. Без тези кръвоносни съдове туморът изпитва недостиг на хранителни вещества и може да се свие или да спре да расте.

Когато анти-ангиогенезната терапия се комбинира с химиотерапия, химиотерапията действа директно върху тумора, а анти-ангиогенезната терапия действа върху кръвоносните съдове около тумора.

При клинични проучвания, комбинирането на анти-ангиогенезната терапия с химиотерапия при някои хора е показало, че е възможно те да живеят по-дълго, за разлика от пациенти, които са били лекувани само с химиотерапия.

Нарастване в броя на клетки, което не се разпространява в други части на тялото.

Процент пациенти, преживели в продължение на една година след провеждане на дадено лечение.

Неконтролируем растеж на ракови клетки, разпространяващи се в организма.

Нов вид лекарства, които спират деленето на раковите клетки, като блокират рецептора на епидермалния растежен фактор.

Клетките в тялото се делят единствено след като им е бил изпратен химичен сигнал за това. Лекарствата, наречени инхибитори на рецептора на епидермалния растежен фактор действат чрез блокиране на химичния сигнал, който казва на раковите клетки да се делят. Това помага да се спре растежът и метастазирането на тумора.

Инхибиторите на рецептора на епидермалния растежен фактор в момента се прилагат при пациенти, които са преминали пълен курс на химиотерапевтично лечение, и могат да се прилагат със или без добавянето на анти-ангиогенезна терапия.

Белодробният карцином е най-честата причина за смърт от рак в Европа, 334 800 случая през 2006 година. За съжаление, голямата част от случаите се диагностицират в напреднал стадий, когато са неоперабилни или когато пациентите вече имат метастази в други части на тялото. Независимо от приложението на химиотерапията, по-малко от 5% от пациентите с авансирал НДКРБД преживяват 5 години след поставянето на диагнозата, а голяма част от тях умират в рамките на първата година.

Системата включва лимфни съдове, лимфна течност, лимфните възли и други органи като далак и тимус.

Малки, подобни на зърна струпвания на лимфоцити по хода на лимфните съдове. Те помагат за борба с инфекциите и играят роля при борбата с рака.

Съдовете, в които циркулира течност, наречена лимфа.

Агресивна форма на неходжкиновия лимфом, по-често проявяваща се при деца.

Лимфомът е злокачествено заболяване, при което е нарушена нормалната регулация на броя на лимфоцитите .

Най- общо лимфомите се разделят на две основни групи:

• Нехочкинов лимфом
• Хочкинов лимфом

Вид бяла кръвна клетка, участваща в борбата на организма срещу инфекции и заболявания. Има няколко типа лимфоцити - В-клетки, Т-клетки, NK-клетки.

Лъчетерапията включва използването на високо енергийни лъчи (включително рентгенови лъчи), за да бъдат унищожени или да се свият раковите клетки. Освен това лъчетерапията може да спомогне за облекчаване на някои от симптомите на рака.

Съществуват два вида лъчетерапия:
1. Лечение чрез външно приложение на лъчетерапия (подобно на рентгеновите лъчи)
2. Лечение чрез вътрешно приложение на лъчетерапия (при което радиоактивни вещества се вкарват директно в тумора).

Процес на разпространение на рака от първоначалното му местоположение към други части на тялото.

Нежеланите ефекти от анти-ангиогенезната терапия може да включват високо кръвно налягане, кървене от носа, пенеста урина, слабост, болка, диария и понижен брой на белите кръвни клетки. Малък процент от пациентите при клиничните проучвания са изпитали по-сериозни странични ефекти, в т.ч. перфорация на стомаха, бавно или непълно зарастване на рани и кървене. Трябва да се консултирате с лекаря си при проява на кървене по време на лечението.

Хората са различни и е невъзможно да се предскаже какви нежелани ефекти Вие може да изпитате. Много от тези ефекти са временни и спират след завършване на лечението.

Уведомявайте лекуващия Ви екип за нежелани ефекти, които изпитвате, тъй като те биха могли да предотвратят или да намалят много от тези временни нежелани ефекти.

Възможните нежелани ефекти от лъчетерапията включват леки кожни дразнения, гадене, повръщане и отпадналост.

Временни нежелани ефекти от химиотерапията може да включват гадене, повръщане, загуба на апетит, косопад, разязвявания в устата, обриви, диария или чувство на ‘мравучкане' в ръцете и краката.
Химиотерапията може да доведе и до нисък брой на кръвните клетки, което води до задух, отпадналост, по- голяма податливост на инфекции и повече кръвонасядане или кървене след леки наранявания.

Нежеланите ефекти при хирургичното лечение може да включват кръвотечение, инфекции на рани, и пневмония.

НХЛ се подразделят на повече от 30 вида, в зависимост от характеристиката на клетките, от които произхождат - Т-клетки или В-клетки.

Над 80% от НХЛ произлизат от В- лимфоцитите.

Основните групи според хода на протичането са:

1. Индолентни НХЛ - 22% от НХЛ, се характеризират с бавно нарастване, без изразена симптоматика и късно поставяне на диагнозата, често след лечение настъпва възвръщане на симптомите
2. Агресивни НХЛ - 25-30 % от НХЛ, се характеризират с по-остро начало на заболяването/ общо неразположение, необяснимо повишаване на температурата над 38 градуса, без връзка с инфекция, нощно изпотяване, безпричинна загуба на тегло1 силна и постоянна умора и отпадналост, загуба на апетит, упорит сърбеж, задух или кашлица/. При тях е необходимо веднага след поставяне на диагнозата да се започне лечение.

Средногодишно в Европа от НХЛ се разболяват около 700 000 нови пациенти и над 30 000 умират от това заболяване.

Влияят на тумора по различен начин от конвенционалните методи на лечение и оказват въздействие единствено върху раковите клетки и не засягат здравите клетки. Примери за иновативни лекарства са анти-ангиогенезните и инхибиторите на рецептора на епидермалния растежен фактор.

Лекар, който е специалист в лечението на рака.

Лекар, който изследва тъканни проби от организма.

Ракът на стомаха е втората най-често срещана причина за смърт, свързана с рак, в света с над 900 000 нови случая, диагностицирани всяка година. Ранната диагноза е трудна поради факта, че повечето пациенти нямат симптоми в ранен стадий. Авансиралият рак на стомаха се асоциира с лоша прогноза, като средната продължителност на живота на пациентите след диагнозата е приблизително 10 месеца при съществуващите в момента терапии. Приблизително 22% от стомашните тумори свръхекспресират HER2.

Белтък на повърхността на туморните клетки, който е отговорен за деленето на клетките.

Стандартизирана процедура за описание на размера на рака и къде той се е разнесъл.

Съществуват два основни типа рак на белия дроб. Те са известни като дребноклетъчен и недребноклетъчен рак на белия дроб (НДКРБД), въз основа на това как изглеждат раковите клетки, видяни под микроскоп.

Абнормна бучка или маса от тъкан, която може да бъде ракова (злокачествена) или неракова (доброкачествена).

Химиотерапевтичните лекарства (т. нар. цитостатици) може да помогнат да се спре разпространението на рака, като попречат на способността на раковите клетки да растат и да се делят.

Химиотерапията може да се приема през устата (перорално), под формата на таблетки, или чрез вливане на „капки” (известна като инфузия или i.v.), в ръката Ви. При всеки един от тези случаи, лекарствата се разпространяват из тялото чрез кръвообращението, за да атакуват раковите клетки.

Тъй като химиотерапевтичните лекарства са неспособни да разграничат раковите клетки от бързо растящи нормални, здрави клетки, като тези на косата и ноктите, те също могат да бъдат засегнати. При някои хора това води до проява на нежелани ефекти по време на лечението.

Хирургичното лечение обикновено означава, че се извършва операция за отстраняване на рака и част от околната тъкан на белия дроб. Тя може да включва и отстраняване на част или на целия бял дроб. По време на операцията може да бъдат отстранени и лимфни възли, за да се провери дали ракът се е разнесъл към тях.

ХЛЛ е най-честата форма на левкемия при възрастните, която представлява около 25-30% от всички случаи. Честотата на разпространение на ХЛЛ в западноевропейските страни е около 3 на 100 000 и се среща два пъти по-често при мъжете, отколкото при жените. Основно се наблюдава при възрастните пациенти, като в 95% се диагностицира при хора на възраст над 55 години. Въпреки че, като цяло, ХЛЛ се смята за бавно протичащо заболяване, при значителна част от пациентите има доста бързо влошаване на състоянието и настъпване на смъртта.