Рош България

Опадане на косата. Може да бъде причинено от лечение на ракови заболявания, като някои видове химиотерапия и лъчетерапия.

Туморите се нуждаят от кислород и хранителни вещества, за да растат и да метастазират.

Когато туморът нарaстне над 1-2 мм, нуждата му от кислород и други хранителни вещества надхвърля възможностите на локалното му кръвоснабдяване. Туморът претърпява ангиогенно „превключване”. Тази промяна е ключов за туморното развитие момент, тъй като осигурява необходимото за оцеляването му кръвоснабдяване.

При тези условия прорастването на нови кръвоносни съдове към тумора осигурява нови пътища за разпространение на метастази. Ключовият посредник на този процес на ангиогенеза е Съдовия Ендотелен Растежен Фактор (Vasculature Еndothelium Growth Factor) или VEGF.

Ангиогенезата е процес на растеж на нови кръвоносни съдове към тумора, което му позволява да расте и да се разпространява.

Терапия, която предотвратява растежа на нови кръвоносни съдове на тумора. Без тези кръвоносни съдове туморът изпитва недостиг на хранителни вещества и може да се свие или да спре да расте.

Когато анти-ангиогенезната терапия се комбинира с химиотерапия, химиотерапията действа директно върху тумора, а анти-ангиогенезната терапия действа върху кръвоносните съдове около тумора.

При клинични проучвания, комбинирането на анти-ангиогенезната терапия с химиотерапия при някои хора е показало, че е възможно те да живеят по-дълго, за разлика от пациенти, които са били лекувани само с химиотерапия.

Лекарства, укрепващи костите, известни като бифосфонати, може да се използват за намаляване риска от костни фрактури, притискане на гръбначния мозък и облекчаване на костната болка.

Броят пациенти, засегнати от дадено заболяване, изчисляван обикновено на 100 000 души.

Обикновено, когато жената отиде на лекар и има съответните симптоми се прави преглед. В случай, че има съмнения, в допълнение могат да се направят допълнителни изследвания. Те могат да бъдат:

• Кръвен тест за повишени нива на определен протеин в кръвта, наречен CA-125
• Магнитен резонанс (MRI) или КT (компютърна (аксиална) томография)
• Ултразвук, при който за по-голяма точност накрайникът се поставя във вагината

Изследователска хирургична намеса на коремната кухина позната като лапаротомия или по-малко инвазивната операция позната като лапароскопия се налага за потвърждение на диагнозата и за това да се определи колко е разпространен ракът на яйчника.

Доброкачественият тумор е тумор, който не се разпространява в други части на тялото.

Процент пациенти, преживели в продължение на една година след провеждане на дадено лечение.

Скринирането за рак на яйчника е трудно най-вече поради факта, че симптомите са неспецифични и скрити. До днес не е създаден евтин скрининг метод, който да е неинвазивен и отговаря на изискваните нива на надеждност и точност.

Злокачественият тумор е тумор, който се характеризира с неконтролируем растеж на ракови клетки, разпространяващи се в организма.

Системата в организма, която осигурява защита срещу инфекции и други заболявания, в това число рак.

Иновативните лекарства влияят на тумора по различен начин от химиотерапията и оказват въздействие единствено върху раковите клетки, без да засягат здравите клетки. Примери за иновативни лекарства са анти-ангиогенезните и инхибиторите на рецептора на епидермалния растежен фактор.

Етично и правно изискване за съгласието на пациента да му бъде извършена дадена процедура, само след като бъде запознат с всички потенциални рискове и ползи.

Нов вид лекарства, които спират деленето на раковите клетки, като блокират рецептора на епидермалния растежен фактор.

Клетките в тялото се делят единствено след като им е бил изпратен химичен сигнал за това. Лекарствата, наречени инхибитори на рецептора на епидермалния растежен фактор действат чрез блокиране на химичния сигнал, който казва на раковите клетки да се делят. Това помага да се спре растежът и метастазирането на тумора.

Инхибиторите на рецептора на епидермалния растежен фактор в момента се прилагат при пациенти, които са преминали пълен курс на химиотерапевтично лечение, и могат да се прилагат със или без добавянето на анти-ангиогенезна терапия.

Механизмът, водещ до възникване на рак на яйчника, не е ясен, но се счита, че има връзка с репродукцията и овулацията и с по-големия брой менструации. Както и при много други видове рак има връзка с възрастта и се среща по-често при по-възрастни жени. При някои жени налице е семейна история на рак на гърдата или яйчника, което ги поставя в групата с повишен риск от възникване на болестта.

Белодробният карцином е най-честата причина за смърт от рак в Европа, 334 800 случая през 2006 година. За съжаление, голямата част от случаите се диагностицират в напреднал стадий, когато туморът не може да се оперира или когато пациентите вече имат метастази в други части на тялото. Независимо от лечение с химиотерапия, по-малко от 5% от пациентите с напреднал недребноклетъчен рак на белия дроб преживяват 5 години след поставянето на диагнозата, а голяма част от тях умират в рамките на първата година.

Цялостната субективна оценка за начина на живот, воден от болния. Освен липсата на симптомите се използва като мярка за оценяване на лечението върху ежедневния живот.

Ракът на яйчника е диагностициран ежегодно при около четвърт милион жени от цял свят. Той е осмият  най-често срещан рак при жените и седмата водеща причина за смърт от раково заболняване като от него умират 140 000 жени всяка година. Това е най-смъртоносния гинекологичен рак и има най-висок процент на смъртност сред раковите заболявания типични само за жените.

Основната причина, поради която на  повечето жени е поставена диагноза за рак на яйчника, когато ракът се е разпространил в тялото, е че ракът е в много напреднала фаза. Повишаването на информираността за симптомите и рисковите фактори е жизнено важно за подобряване на ранното диагностициране и резултатите за пациентките. Днешната стандартна грижа за жените с рак на яйчника – хирургия и химиотерапия е останала непроменена години наред и 5-годишното ниво на преживяемост се е подобрило само с  8% от 1975 г. При повечето случаи жените, при които ракът на яйчника е напреднал, туморът се появява отново след първоначалното лечение, обикновено 15 месеца след поставяне на първоначалната диагноза. Налице е реална нужда от ново и ефикасно лечение за тази смъртоносна болест.

Лимфната системата включва лимфни съдове, лимфна течност, лимфните възли и други органи като далак и тимус.

Лимфните възли са малки, подобни на зърна струпвания на лимфоцити по хода на лимфните съдове. Те помагат за борба с инфекциите и играят роля при борбата с рака.

Агресивна форма на неходжкиновия лимфом, по-често проявяваща се при деца.

Лимфомът е злокачествено заболяване, при което е нарушена нормалната регулация на броя на лимфоцитите.
Най- общо лимфомите се разделят на две основни групи:

• Нехочкинов лимфом
• Хочкинов лимфом

Лъчетерапията включва използването на високо енергийни лъчи (включително рентгенови лъчи), за да бъдат унищожени или да се свият раковите клетки. Освен това лъчетерапията може да спомогне за облекчаване на някои от симптомите на рака.

Съществуват два вида лъчетерапия:
1. Лечение чрез външно приложение на лъчетерапия (подобно на рентгеновите лъчи)
2. Лечение чрез вътрешно приложение на лъчетерапия (при което радиоактивни вещества се вкарват директно в тумора).

Процес на разпространение на рака от първоначалното му местоположение към други части на тялото.

Моноклоналното антитяло разпознава само един антиген. Използва се за лечение на неходжкинов лимфом, рак на гърдата и други злокачествени болести.

Моноклоналното антитяло е създадено за разпознаване и свързване на специфична цел на повърхността на раковите клетки. Затова и тези моноклонални антитела, които се използват като лекарства се наричат още прицелно или таргетно лечение (или таргетна терапия).

Подход в лечението на заболяване, при който пациентите се наблюдават и проследяват редовно.

Нежеланите ефекти от анти-ангиогенезната терапия може да включват високо кръвно налягане, кървене от носа, пенеста урина, слабост, болка, диария и понижен брой на белите кръвни клетки. Малък процент от пациентите при клиничните проучвания са изпитали по-сериозни странични ефекти, в т.ч. перфорация на стомаха, бавно или непълно зарастване на рани и кървене. Трябва да се консултирате с лекаря си при проява на кървене по време на лечението.

Възможните нежелани ефекти от лъчетерапията включват леки кожни дразнения, гадене, повръщане и отпадналост.

Временни нежелани ефекти от химиотерапията може да включват гадене, повръщане, загуба на апетит, косопад, разязвявания в устата, обриви, диария или чувство на ‘мравучкане' в ръцете и краката.
Химиотерапията може да доведе и до нисък брой на кръвните клетки, което води до задух, отпадналост, по-голяма податливост на инфекции и повече кръвонасядане или кървене след леки наранявания.

Нежеланите ефекти при хирургичното лечение може да включват кръвотечение, инфекции на рани и пневмония.

НХЛ се подразделят на повече от 30 вида, в зависимост от характеристиката на клетките, от които произхождат - Т-клетки или В-клетки.
Над 80% от НХЛ произлизат от В-лимфоцитите.
Средногодишно в Европа от НХЛ се разболяват около 700 000 нови пациенти и над 30 000 умират от това заболяване.

Основните групи според хода на протичането са:

1. Индолентни НХЛ - 22% от НХЛ, се характеризират с бавно нарастване, без изразена симптоматика и късно поставяне на диагнозата, често след лечение настъпва възвръщане на симптомите.
2. Агресивни НХЛ - 25-30 % от НХЛ, се характеризират с по-остро начало на заболяването/ общо
   неразположение, необяснимо повишаване на температурата над 38 градуса, без връзка с инфекция,
   нощно изпотяване, безпричинна загуба на тегло, силна и постоянна умора и отпадналост,
   загуба на апетит, упорит сърбеж, задух или кашлица/. При тях е необходимо веднага след
   поставяне на диагнозата да се започне лечение.

 Хапче или лечение, което не съдържа активна съставка.

Радиоизотопът е радиоактивно вещество, което обикновено се прилага като инжекция или капково през вените.

Ракът са група болести, характеризираща се с ненормално и некотролируемо нарастване на клетки, често образуващо бучки, или тумори.

Ракът на стомаха е втората най-често срещана причина за смърт, свързана с рак, в света с над 900 000 нови случая, диагностицирани всяка година. Ранната диагноза е трудна поради факта, че повечето пациенти нямат симптоми в ранен стадий на болестта. Напредналият рак на стомаха се асоциира с лоша прогноза, като средната продължителност на живота на пациентите след диагнозата е приблизително 10 месеца при съществуващите в момента лекарства. Приблизително 22% от стомашните тумори имат по-голямо количество от специални рецептори, които се наричат ХЕР2-рецептори. Затова и специално при тях може да се прилага лечение, което блокира тези рецептори.

Ракът на яйчника, както и другите видове рак се причинява от клетки, които се делят и размножават неконтролируемо, но не е известно каква е причината за това. Симптомите на ранен рак на яйчника могат да включват стомашни болки или усещане за подуване, което се асоциира и с ред стомашни заболявания. На три четвърти от жените с рак на яйчника е поставена диагноза, когато заболяването вече е било в напреднала фаза поради това, че симтомите са неспецифични.   

Рак, който вече не се повлиява от дадено лечение. В такива случаи лечението се променя.

Белтък на повърхността на туморните клетки, който е отговорен за деленето на клетките.

Стандартизирана процедура за описание на размера на рака и къде той се е разнесъл.

Показател, който отразява разпространението на рака в цялото тяло.

Процентът пациенти с повлияване на заболяването след получаване на определено лечение.

Преди всичко съдовия ендотелен растежен фактор е важен стимулатор за прорастването на нови кръвоносни съдове към тумора в рамките на едно денонощие. Новообразувалите се кръвоносни съдове осигуряват непрекъснат по-голям достъп на кислород и други жизнено важни за растежа на тумора хранителни вещества.

Благодарение в голяма степен на този фактор кръвоснабдяването на тумора е различно от това на здравите тъкани и органи. Съдовете, кръвоснабдяващи тумора са с множество празнини между изграждащите ги клетки. Тези аномалии увеличават изтичането на протеини, повишавайки налягането в тумора, което може да възпрепятства достъпа на противораковите лекарства.

Съществуват два основни типа рак на белия дроб. Те са известни като дребноклетъчен и недребноклетъчен рак на белия дроб, въз основа на това как изглеждат раковите клетки, видяни под микроскоп.

Туморът е бучка или маса от тъкан, която може да бъде ракова (злокачествена) или неракова (доброкачествена).

Химиотерапевтичните лекарства (т. нар. цитостатици) може да помогнат да се спре разпространението на рака, като попречат на раковите клетки да растат и да се делят.

Химиотерапията може да се приема през устата (перорално), под формата на таблетки, или чрез вливане на „капки” (известна като инфузия или i.v.), в ръката Ви. При всеки един от тези случаи, лекарствата се разпространяват из тялото чрез кръвообращението, за да атакуват раковите клетки.

Хирургичното лечение обикновено означава, че се извършва операция за отстраняване на рака и част от околната тъкан на белия дроб. Тя може да включва и отстраняване на част или на целия бял дроб. По време на операцията може да бъдат отстранени и лимфни възли, за да се провери дали ракът се е разнесъл към тях.

ХЛЛ е най-честата форма на левкемия при възрастните, която представлява около 25-30% от всички случаи. Честотата на разпространение на ХЛЛ в западноевропейските страни е около 3 на 100 000 и се среща два пъти по-често при мъжете, отколкото при жените. Основно се наблюдава при възрастните пациенти, като в 95% се диагностицира при хора на възраст над 55 години. Въпреки че, като цяло, ХЛЛ се смята за бавно протичащо заболяване, при значителна част от пациентите има доста бързо влошаване на състоянието и настъпване на смъртта.