Д
нес се появява нова парадигма за лечение на рак, при която терапиите се определят въз основа на уникалния генетичен профил на тумора на индивида, независимо от мястото, където е възникнал за първи път.

 

Вместо да се препоръчват терапии само въз основа на това, дали даден човек има специфичен тип рак, сега болестта се разглежда на молекулярно ниво, за да разбере най-добрия начин за лечението й. Тези „тумор-агностични“ терапии са обещаващи в клинични условия, като помагат на пациентите при редица редки и трудни за лечение ракови заболявания.

Тумор-агностичният подход за лечението на рака е част от една по-широка тенденция за персонализираното здравеопазване – област, която бързо се развива през последните години, отчасти благодарение на напредъка в технологиите за геномно секвениране.

 

Напредък в нашето разбиране за рака и неговото лечение.
 

„За кратко време изминахме дълъг път и ето какво се промени“, казва проф. Ханс Пренен, заместник-ръководител на Отделението по онкология и директор на „Отдел за клинични изпитвания” в Университетска болница на Антверпен. „Огромният напредък в начина, по който се изследват гените и мутации в туморите, означава, че вече разбираме по-добре какво ги предизвиква, кое ги кара да растат. Познанията за тези генетични драйвери означава, че можем да разработим прецизни лечения, които са насочени конкретно към тях – и това е невероятно вълнуващо”.

 

Professor Prenen, University Hospital Antwerp
Професор Пренен, Университетска болница в Антверпен

Този пробив в разбирането за това, кое стимулира растежа на много видове рак, означава, че пациентите с редки генетични аномалии – които преди това са имали много ограничени или никакви варианти за лечение – сега имат надежда. Като съчетаваме усъвършенстваното геномно тестване с прецизни тумор-агностични лекарства, ние сме в състояние да приложим нови подходи за лечение на пациентите. Например вече знаем, че някои редки сливания на гени като NTRK и ROS1 присъстват в широк спектър от тумори, включително тези на главата и шията, слюнчената жлеза, пикочния мехур и белия дроб, както и много други.

„Това са пациенти, за които диагнозата „рак” би била напълно различна преди 10, 12 или 15 години, но сега ситуацията е коренно различна“, казва д-р Алекс Спира, директор, Институт за научни изследвания в областта на рака във Вирджиния (Virginia Cancer Specialists Research Institute). „Сега има много терапии, таргетиращи специфични мутации и промени в ДНК. Можем да лекуваме хората с индивидуален подход, вместо просто да правим едно и също за всички”.

 

За да има нова парадигма за борба с рака, са необходими промени в системата
 

За да настъпи тази промяна на парадигмата обаче, цялата здравна екосистема трябва да се развива с не по-бавни темпове от научния напредък, който я прави възможна, казва Едуард Ейбрахамс, президент на Коалицията за персонализирана медицина. „Спънка номер едно за промяна на парадигмата е липсата на разбиране сред различните заинтересовани страни“, казва той. „Трябва да разберем от каква позиция изхожда всеки друг, за да обединим здравната система, която е хаотична, независимо от нейната география“.

Това е едно от ключовите послания на един нов доклад на консултантската фирма за глобален мениджмънт „Ей Ти Киърни” (A.T. Kearney), изготвен по поръчка на Рош. Докладът изследва готовността на здравните системи в Европа и Северна Америка за тумор-агностични терапии – и разкрива, че информираността за тумор-агностичните подходи е все още относително ниска сред заинтересованите страни. Широкото възприемане на тези нови терапевтични възможности, заключава докладът, ще изисква фундаментална промяна в начина, по който мислим за рака – като в това число се включва и мисленето около диагностиката, дизайна на клиничните изпитвания и генерирането на данни, приоритизирането на лекарствата и дори реимбурсиране на разходите.

 

Майкъл Томас, „Ей Ти Киърни”

„По-добрата осведоменост е основата, върху която всички останали парченца да се наредят, за да се гарантира, че системите могат да подкрепят въвеждането на тумор-агностични лекарства“, казва Майкъл Томас, съдружник в „Ей Ти Киърни”. „Към контрола на рака винаги се е подхождало според конкретния тип тумор“, казва Томас. „Независимо дали става въпрос за това, как одобряваме лекарствени  продукти, как предоставяме грижи, как сме се специализирали като онколози, или как учредяваме нашите пациентски асоциации, има един силно утвърден начин за действие. Ако искаме да дадем тези иновации в ръцете на пациентите, които се нуждаят от тях, ще трябва да имаме по-гъвкав подход“.


Как да наредим всички парченца от пъзела

Нещата вървят в правилната посока. Регулаторните органи и органите за оценка на здравните технологии по целия свят, които преглеждат, одобряват и реимбурсират разходите за лекарства, работят усилено, за да намерят начини за оценяване на иновативните терапии. Организации като Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) и Британският национален институт за здравеопазване и високо клинично качество (NICE)*, например, показаха готовност да приемат нови дизайни на изпитвания – като например “basket” проучвания, в които се включват пациенти за лечение, въз основа на биологията на съответния им тумор, а не на туморния тип – за да подкрепят иновативните терапии. Все още обаче се водят значими обсъждания между регулаторите и органите за оценка на здравните технологии за това, как да се оценяват тумор-агностичните лечения. Колкото по-рядко е заболяването и колкото по-прецизно е лечението, толкова по-трудно е да се генерират големи набори от данни от клинични изпитвания. Според доклада това прави изключително важно изследването на нови методологии и пътеки за оценка на тези лечения.
 

Макар че ще отнеме време, докато се наредят всички парченца от пъзела, потенциалът на туморно-агностичните терапии „е напълно преобразяващ“
Проф. Ханс Пренен, Университетска болница на Антверпен
 

Новите подходи за одобряване на лекарства, особено когато става въпрос за редки ракови заболявания, ще изискват и разработването на допълнителни технологии и процеси за събиране и преглед на данни. Иновативните технологии като различни приложения за пациентите или електронните регистри на пациентите, създаването на значими геномни бази данни, които дават нова информация, и партньорствата с експерти по данни в онкологията като „Флатайрън Хелт” (Flatiron Health) – всички те подобряват способността ни да събираме и анализираме данни. Те ще предоставят сведения от реалната практика, които могат да подкрепят одобренията на лекарства, и ще ни позволят да добием по-добра представа за това, как ракът на даден пациент може потенциално да еволюира и да се появи повторно, от което ще бъдем по-добре информирани за бъдещите подходи за лечение.

Докладът също така препоръчва секвенирането от следващо поколение (NGS) да стане стандартна част от протоколите за лечение на рак. Една от най-важните трансформации вече започва да се случва. Прецизната онкология вече е интегрална част на клиничната практика, като клиничните специалисти използват геномно профилиране, за да идентифицират промени, с възможности за приложение на таргетни терапиите, и индивидуално съобразени лечения – включително тумор-агностични терапии – за своите пациенти.

Въпреки че повечето здравни системи признават необходимостта от въвеждане на висококачествени NGS – като някои държави поемат твърд ангажимент за това – достъпът до такова изследване, както и реимбурсирането на разходите за него, си остават ограничени.

„NGS изследвамножество гени чрез сложни алгоритми, секвениране на ДНК и много компютърно програмиране, за да разбере какво кара рака на пациента да расте“, казва Спира. „От основна важност е истински да вникнем в индивидуалната природа на болестта на всеки човек, за да можем да разработим по-персонализирани лечения“.

Макар че ще отнеме време, докато се наредят всички парченца от пъзела, потенциалът на туморно-агностичните терапии „е напълно преобразяващ“, казва Пренен. „Науката продължава да се развива с бързи темпове и ни дава повече надежда от всякога за справяне с раковото заболяване на всеки отделен човек“, казва той. „Сега за всички заинтересовани страни е дълг да се обединят, за да разберат какво означава това за бъдещето на грижите за раково болните и как можем да вградим тези иновации в сега съществуващите системи. Ако успеем да направим това, ще бъдем на прага на нещо изключително важно“.

 

* NICE е независима организация, създадена от правителството през 1999 г., за да решава кои лекарства и терапии да се покриват от Националната здравна служба (NHS) в Англия.

 

 

 

M-BG-00000351

Материалът е одобрен до 03.2022 г.

РОШ България ЕООД София 1618, ул. „Бяло поле“ №16, тел.: (02) 818 44 44, факс: (02) 859 11 99 Гореща линия: 0700 10 280 (денонощно за територията на цялата страна, на цената на един градски разговор).