Не всички велики умове мислят еднакво

Нашите умове не работят по един и същ начин – и това е добре. Някои учени се енергизират, когато обменят идеи с колегите си, други трябва да останат насаме с мислите си, за да отключат творческия си потенциал. Важното е да се разбере, че иновациите процъфтяват само в среда, която стимулира разнообразието.

През 1987 г., години след като напуска основания от Рош Базелски институт по имунология, за да стане професор в Масачузетския технологичен институт (MIT), японският учен д-р Сусуму Тонегава е удостоен с Нобелова награда за физиология и медицина. Изследването, проведено през десетте му години (1971-1981) в Базел, най-накрая получи признание за разкриването на една стогодишна мистерия. Сусуму открива, че имунната система работи на генетично ниво, за да създаде разнообразие от антитела. Антителата не могат да бъдат кодирани от всеки ген, защото това ще изисква милиони гени, които да се преборят с милионите възможни антигени, нахлуващи в организма. Вместо това, когато някой антиген бъде открит, ДНК в една бяла кръвна клетка се пренарежда по време на клетъчната диференциация, като размества гените, рекомбинира ги или се освобождава от тях, за да стане воин на имунната система, създаден по поръчка.

В края на 60-те години Рош основава три изследователски института (в Австралия, САЩ и Базел), така че учените, необременени от търговски интереси, да могат да се съсредоточат изключително върху решаването на по-предизвикателните загадки на науката. Когато за първи път се присъединява към сравнително новия Базелски институт по имунология през 1971 г., Сусуму разбира, че е на правилното място. Именно там талантливите учени са окуражени да проучват предположенията си и да следват самостоятелно интересите си. За да вдъхнови смелите и творчески научни изследвания, институтът няма йерархия и третира всички изследователи като равни.

Сусуму използва тази свобода, за да провежда невероятно сложни експерименти. Колегите му са изумени от неговата неуморност и го наблюдават как работи цяла нощ. Забелязвайки колко много се наслаждава на тишината в лабораторията в тези странни часове, Сусуму започва своя „ден“ в 16 часа. Жена му му носи топла храна - понякога в 2 часа сутринта - и той продължава да работи до зори.

Вярно е, че неговата целеустременост води до импулсивно поведение, като например пренасяне на оборудване от друга стая, защото е нямал търпение да изпробва нещо. Въпреки че това нетърпение често става причина за разногласия с колегите, неговата страст, енергия и упоритост са били толкова уважавани, че никой не е могъл да му се сърди дълго. Като гост-лектор години по-късно в Рош Базел през 2014 г., Сусуму си спомня за онези дни: „Това беше наистина страхотно време за мен в кариерата ми. Имахме пълната свобода [...]в най-невероятния научен институт по имунология в света.”

След обявяването на Нобеловата му награда през 1987 г., Сусуму подчертава колко важна е била тази невероятна среда за възможността му да създава иновации. Отговаряйки на бланка на MIT на поздравленията от главния изпълнителен директор на Рош Фриц Гербер, той пише: “Сигурен съм, че без Вашата подкрепа не бих могъл да извърша работата, за която получих това високо отличие. Благодаря отново от цялото си сърце.”