Учени – новатори

През 90-те години на миналия век HIV общността се надява на лек и на някакво решение. Когато епидемията от HIV обхваща континентите, оставяйки след себе си разочарование и страх, учени от целия свят започват борба за откриването на лечение. В Рош екип от 300 учени, включително Сали Редшоу и Андреа Шлагетер, работят усилено в желанието си да сложат край на разрушителните последствия, причинени от епидемията.

Редшоу, британски химик, работеща в Рош, стои зад откритието на молекулата, която потенциално може да лекува HIV. Синтезът на тази молекулата, обаче, е изключително труден. Минават още две години, докато успеят да произведат достатъчно от веществото, за да го придвижат към следващите фази на клиничните изпитвания.

След този триумф екипът се оказва изправен пред друг неуспех: не могат да намерят начин на приемане на лекарството, тъй като прахът се превръща в малки бучки и се разпада, когато се намокри.

Но молекулата е твърде многообещаваща и има твърде много хора, изложени на риск, които не позволяват на екипа да се откаже. Тогава научната работничка Андреа Шлагетер, която се специализира в приготвянето и смесването на лекарства, за да се улесни тяхното усвояване, в крайна сметка намира решението, като променя процеса на синтез. Прахът вече може да се държи в капсула и да се прилага перорално.

Годините на неуморна работа дават резултат и през 1995 г. разработеното в Рош лечение за HIV става международно одобрено. Този крайъгълен камък в историята на HIV/СПИН носи надежда и облекчение на HIV общността. Упоритостта и предаността на Редшоу и Шлагетер към научния прогрес продължава да ни вдъхновява и днес.