Емоционална и психологическа подкрепа. Справяне със стреса
:quality(90)/)
Животът с рядко заболяване не се ограничава само до това да съумееш да се справиш със симптомите. Той включва и преодоляването на стреса и чувството за изолация.
Поставянето на правилна диагноза отнема години, а лечението може да бъде трудно достъпно. Пациентите са принудени ежедневно да разказват за болестта си на хора, които никога не са чували за нея.
Не е изненада, че тези предизвикателства излагат пациентите с редки заболявания на повишен риск от проблеми с психичното здраве, като тревожност и депресия. С нарастването на осведомеността за редките заболявания, все по-ясен става фактът, че пациентите се нуждаят от помощ, за да поемат емоционалното бреме, породено от състоянието им.
Кои са характерните стресогенни фактори?
Хората с редки заболявания се сблъскват със същите предизвикателства, с които и тези с по-често срещаните хронични заболявания, но са изправени и пред допълнителни стресогенни фактори.
Един от тях е дългият диагностичен процес. Получаването на окончателна диагноза отнема средно пет години на пациентите с редки заболявания, а много от тях прекарват целия си живот без такава. По време на този продължителен процес, пациентите са подложени на редица прегледи и изследвания, консултации с множество лекари, а понякога и няколко начални неправилни диагнози. Този изтощителен процес е сериозен източник на стрес и безпокойство за пациентите и техните семейства.1
Дори след поставяне на диагноза, само за 6% от редките заболявания е налично ефективно лечение. Поради това пациентите и лицата, които се грижат за тях, са изправени освен пред физическото изпитание и пред значителни финансови, психически и битови проблеми.
Хората с редки заболявания обикновено са изправени и пред социални предизвикателства като изолация, защото не познават никого с тяхното заболяване, което от своя страна води до по-висок риск от тревожност и депресия. Нови проучвания показват, че хората с редки болести също се сблъскват със сериозна стигма и често биват дискриминирани, по отношение на достъп до образование, работа, културни мероприятия и др. заради тяхното заболяване. Тази дискриминация допринася за социалното неравенство и може да повлияе отрицателно на хората с редки заболявания.. 2-5
В допълнение, резултатите от последни проучвания показват, че животът с рядко заболяване може силно да повлияе на нивата на тревожност, стрес, депресивно настроение, емоционално изтощение и суицидни мисли при пациентите. Въпреки това този проблем често не се приема достатъчно сериозно и понякога, когато пациентите търсят подкрепа, биват погрешно диагностицирани с психични разстройства.
Ролята на емоционалната подкрепа
:quality(90)/)
Според проучване проведено сред 1203 пациенти с редки болести и грижещите се за тях, мнозинството са отговорили, че не са получили достатъчно психологическа подкрепа. Почти половината от участващите пациенти (46%) и болногледачи (48%) отговорят с „Категорично несъгласен“ на твърдението „Медицинските специалисти питат за психическото и емоционалното състояние на детето ми.” 57% от родителите на дете с рядко заболяване отговорят, че „Никога“ не са получавали въпрос от лекарите на детето си относно психичното им здраве.6
Психологическата подкрепа трябва да бъде неразделна част от стандартните грижи за пациентите с редки болести. Понастоящем не съществуват публикувани консенсусни насоки за вида и степента на психологическата подкрепа, необходима на лицата, засегнати от рядко заболяване и техните семейства.
Проучванията показват, че ранната и навременна намеса може да ограничи психологическия дистрес и да има окуражаващо влияние върху благосъстоянието на пациентите, семействата им и лицата, които се грижат за тях. Периодът до поставянето на диагноза се приема като най-труден за преодоляване. Включването на психосоциална подкрепа и консултиране още в процеса на диагностициране може да предотврати години на психологически стрес. Проучванията сочат подобрено качество на живот при приложена ранна психосоциална оценка и мониторинг. Има и доказателства, че дългосрочната подкрепа може да подобри благосъстоянието на членовете на семейството, да спомогне за укрепване на взаимоотношенията и да предотврати разпадането на връзките.7-9